автор: vestin

Искам да ти дам без капка свян
от пролетните дъждове молитва.
Но ти недей разумно се опитва
да разгадаеш пурпурния блян
на залеза от прилепи премрежен.

Подире ми не гледай с жалост,
щом светят стъпките в нощта,
разпалили пожар от светли пръски.
Недей обрича двама ни на старост,
обрамчена от тежки бръчки.

* * *

Във жажда ще изпия две сълзи.
и ще преглътна две тревоги.
Ще ме помилваш ти с очи.
Ще те целуна аз сред улиците строги.

Надвил умората на посивяла тлен,
ще духа вятър. И слънцето ще грее.
Светът ще се роди за теб и мен,
без дори да го усетим.