автор: ma_gi

Не ми е тъжно-тъгата ме разнищи.
Това,което можеше все още да тъгува,
сега го няма.Сега съм нищо.
Не плача-усмирени са сълзите ми,
тъй както падащи от стръмното води
се укротяват в равнинните.
Не те зова-пресъхнали са устните
все името ти да повтарят,
да питат все:"Къде са вече чувствата?"
Не моля Бог за твоето завръщане-
те,устните,сами шептят молитвите.
И теб не моля-словата ми се свършиха.
Не,не проклинам нея,чуждата-
отдавна всички клетви са изречени
и,несбъднати,далече са прокудени.
Не вярвам в чудеса-те свършиха.
Отвлече ги,отнесе ги със себе си
и чудото да бъда с теб,мечтата ми,прекърши се.
Не те обичам-те,чувствата,не се побират в думите.
Не съм сама.Със мен е споменът...
и обичта ми.