автор: vedrusa

*Живият език се храни с бъдеща история, но ползва патинирани сребърни прибори.*
Умозрително съдействаш
за всичката експозиция в градежа.

Търгуваш се с думите,
позирайки пред умовете.

Разпределяш звуковете и работиш върху им
с чука на значенията.

Полираш дълговремието на мисълта си
с неизменима форма и смисъл.

Упорстваш да останеш цял
в детайла, верен на метода.

Зданието е на хълма
и е огледало за непристъпност.

И виждам всички тези камъни -
с един от тях ще те убия.