на К.Г.
Кога ли тебе ще забравя,
кога ще спра за тебе да мечтая-
сърцето тъй много ме боли,
когато до мене не си ти.
Всеки ден мечтая
за малко ласки и любов
и с трепет очаквам
при мен да дойдеш в полунощ.
Тогава мечтите се сбъдват-
имам те,макар за малко:
откраднат от реалността,
щастлив с теб става света.
Но дванайсет минава
и само споменът за теб остава,
че съм била щастлива
и никога не ще те аз забравя!