автор: marvindeep

Събудих се в разгара на война-
целуваха ме трупове.
Смяха ми се шутове.
Накратко- нямах никакви пера.
Гротеска. Нежни, ципести крила.
Мътеха ме гълъби.
Лапах кестени, а дъвчех жълъди.
Но все пак бяха топли...
С остри шипове и нокти
кратък бе смеха.
Освен това горя.

И замириса на опърлено.

Колеблива млада тишина
хапе си опашката.
Тиха ще е докато реша:
наполовина пълна
или
празна ще е чашката.

Иска да участвам в игра
и да спазвам правила.
Фигурки, поле и зарче.
Сигурно прличам на канарче.
Да си избера полярност-
не, да, може би сечение.
Да се закълна във вярност
на въртеливо движение.

Кръстовищата имат обратен ефект.
Не лекуват, а вграждат дефект.

Символи, сливи и други лъщящи.
Всеки ТРЯБВА да има цена...
И ледено благи, и гордо пълзящи,
всичките- прекупвачи на птичи тела.
Лешояди.
Още в яйцето познавах врага.
Нека се крие зад безброй имена.
Последен съм, но съм и първи.
За всяко перо,
за всяко гнездо,
за всяка сълза.
Летя.