автор: libra

Имаше умни очи с едва доловим жълт нюанс на склерите който говореше за натоварен черен дроб вследствие на хронична злоупотреба с алкохол. Едва доловим.
Усмихнато ми разказваше – "Спомняш ли си онзи филм с Юрий Никулин - седи той на пазара с едно женище и няма никой, по едно време минава някакъв с вид на купувач и го пита – Ти какво продаваш – Нея – отговаря той и пита – Колко даваш – Нищо – отговаря купувача - Договорились" – казваше Юрий Никулин и си стискаха ръцете.
Усмихвам се и аз, знам че иска да ме развесели и за това го разказва. Седим един срещу друг, едно остаряло момче и едно остаряло момиче и си говорим. По някаква ирония на съдбата седим в кафене в Студентски град. Сто процента съм сигурна, че преди двайсетина години пак сме седели някъде тук, но без да се познаваме. Прилича на хипи с дългата си сребриста коса привързана с лента през челото и леката седмична брада. Всъщност е хубав мъж. По някаква случайност и двамата сме с дънки и еднакви якета. Едно остаряло момче и едно остаряло момиче. "Помниш ли" – казва какво ме попита когато се запознахме. Не помня. "Припомни ми" – казвам. "Можеш ли да убиеш" – ме попита . Уби ме с този въпрос. Много съм мислил защо го зададе тогава. Сега мога да ти отговоря – "Да. Мога." Говореше, а аз го слушах и си мислех как този човек се явява винаги в някой от гордиевите ми възли. На предишния ми възел, запали огън насред поляна в полунощ и тогава видях звездите следвайки искрите на огъня. После сама реших да живея. Сега ми се обади, за да поиска да ме види, когато в центъра на следващия ми възел, виждах как всички се разлетяваха от мен подобно на капки живак. Предишния го разсече с огън. Този не зная с какво. Вероятно с думите "Ти се прераждаш" Разказвах му какви съм ги вършила тези дни, все неразумни неща. Разказвах му как си купих една опаковка кремвирши, защото припадах, беше ми зле май, после се подпрях на един парапет, обелих ги и с върховно удоволствие пусках обелките на улицата. Това не бях аз бе, предишната Аз щеше да си сложи обелките в джоба, докато намери кошче за да ги изхвърли. "Ти се прераждаш" – каза и май това беше. Разсече го. Дано да е прав и този път. Въпреки, че пеперудите не се прераждат. Пази ли времето нашия отпечатък някъде. Няма случайни неща на този свят, повтарям си го втръсване, не защото не знам, а защото понякога го забравям.