автор: Veselin

Такава започва винаги зимата.
Със дъжд и дърва, наредени за огрев.
Мечтите за огън,
топла камина.
Сред охра от цветни,
пастелени спомени...
Такива пристъпяме тромави в кишата –
Замислени,
глупави малки човечета.
По своему тъжни,
но накак обичаме...
И все си живеем, уж на шега...

Такива се сипят в декември снежинките.
И бели
и дрипави чезнат в сумрака.
Потръпват похлупени снежните преспи
И снежни човеци
забравени плачат...

Такова е времето...
Такива са птиците...
Щом стане студено отлитат на юг.
Посвоему тъжни,
но някак обичме
и все си живеем, дори и напук...