автор: svetlozar

Аз съм НАТОвче! Обичам
да ме пращат във Ирак!
Из пустинята да тичам
по Свинаровий мерак.
Но нали съм чуждо племе -
тез араби, всеки път -
вместо хляб и сол - по мене
от засада все гърмят.

Току-виж и мойта кожа
ще надупчат някой ден.
Па си викам: -Леле Боже!
Що ми трябваше на мен...

Що се вързах на измама?
Що бях толкоз заслепен?
Ах Паси-и... Ах, твойта мама...!
Ще ми паднеш някой ден!