автор: Marta

Сякаш отупва в коляно небето
своя висок калпак
и се завихрят снежинки додето
стига ти погледа чак.

Вятър размахал тънки ръкави
на колела ги завърта
и се търкалят бяло-лилави
и се пилеят. Не свършат.

Нито се свършват, нито ги свърта
бързат да ми накацат
миглите, устните, даже ушите,
и по страните ме бацват.

Всяка целувка снежинката стапя,
би ми било неприятно,
ако не знаех, че капят ли, капят...
после се връщат обратно.

Сякаш отупва в коляно небето
своя висок калпак.

Хей, погледнете! Вижте де! Ето го! -
Сняг! Сняг! Сняг!