автор: bogpan

провокирано

Не можем да делим
сурова глина,
тъй както вино от Малага
мерят,
сред крясъци и
други глуми,
търговците пред
стъпалата.
Името ти няма да узная,
но виждам дрехата ти
черно-бяла
и никаква любов, нали?
Любовта е за безумците
и за завърналите се.
Не ги познаваме
и няма да ги помним.

Делим…
Но от името си
няма как да ме
отлъчиш.