автор: Silver Wolfess

На Regulus


Отзвучава последният звън на копитата,
островърхият писък на жеравен клин.
Еуфорни два стиха остави написани
и угасна зад миглите летният флирт.
Премълчаните думи се люшват обесени.
И подир тях с капчука невинен ръмя.
Листопадно се роня,
изтичам нанякъде -
непонятна и есенна,
тежка река.
Все по-често дочувам камбана отрязана
как хрипти безезична след вятър сърдит.
И се спускам към пристана.
При капитаните.
Не обичам сбогуване с хора и дни.
Там закотвени кораби гризат въжетата.
И е страшно да слушаш как стържат…
До кост.
Егоизъм е тук да пречиствам душата си,
щом ръждата бележи телата им с кръст…
Капитаните нямат сезони отречени.
И морето сърдито е смърт и живот.
И платната се веят на грота закърпени
и тактуват разрошена песен в дъжда.

10.12.2006 г.