автор: bon_bon

Искри сребро от лек прашец
разбива се мъглата
и гледам със очи нагоре
да капне капчица любов
във тази тиха нощ
със първата снежинка - моя.
Камбанен звън ще ливне,
във простора и пламнали свещици
тържествено ще греят,
душата ми долавя нежност
и пълни се със вяра
във тази нощ - надежда.
Гледам със очи небето -
намигна ми една звездица ,
душата ми долавя нежност...
Искри сребро от лек прашеш
и върху мене тихо пада
първата снежинка - моя.
Знак е бялата звездица
и тиха безсловестност, скрита
в небесна капчица любов!
Да! Идва снежното вълшебство
коледно-бяло и По-чисто по Нова!