автор: ina_ivanova

Пред погледа ми- независимо от мен.
Превръщаш се в... самия себе си.
(Защо ли за Това не искат диплом?
И няма изпит... Щях ли да го взема?)

Опитах да забавя неизбежното,
реалността да оцветя с мечти,
със розата на онзи странен принц,
със верността от стари притчи...

Порасна бързо, непростимо рано.
И вече не очакваш чудеса.
Как да ти върна „сложното”- ЗАЩО?
Като ми казваш със пресекващ глас-

Не вярвам в Дядо Коледа!
А ИСКАМ, мамо...