автор: gabrielle

Като валяк мина
през мен битието.

Двуизмерна стоя –
залепена за равнинната
плът на мига.

Как искам –
да надникна
в отвъдното измерение.
Третото,
петото,
десетото…
Онова,
в което сме други.

Как искам –
да вървя
по голия гръб на Вселената.
Без страх
от падане,
от вчера,
от утре…
От онова,
което прави ни други.