Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 754
ХуЛитери: 5
Всичко: 759

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Elling
:: Boryana
:: LATINKA-ZLATNA
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПочти авто...
раздел: Поезия
автор: dubrav

Раздавах се.
Трохи и чувства.
Кълва ме всеки до насита.
Не страдам.
Просто ми е пусто.
Остана ми една коричка.
С надеждата,
че ще е нужна,
когато ще съм вече вятър,
и пак ще бъда тих и южен.
Коричка, зрънце във земята.
За следващото ми пробуждане.


Публикувано от BlackCat на 25.05.2004 @ 06:36:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   dubrav

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.55
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 12:13:53 часа

добави твой текст
"Почти авто..." | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Почти авто...
от Marta (marta@all.bg) на 25.05.2004 @ 08:18:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
аз все си мисля, че колкото повече се раздаваме, толкова по- цели и завършени ставаме :)
надеждица, казваш има винаги за следващо пробуждане


Re: Почти авто...
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 25.05.2004 @ 08:34:36
(Профил | Изпрати бележка)
Корчика за нас самите стига....
Ще нахраним, дори от нея една птица...И тя ще полети...щастлива! И ще бъдем пак тихи и южни..., захвърлили онов, което ни тежи...., отново пробудени!
Чудесен стих!Раздавай себе си..Не се щади!


Re: Почти авто...
от libra на 25.05.2004 @ 08:38:55
(Профил | Изпрати бележка)
ще е нужна..