Раздавах се.
Трохи и чувства.
Кълва ме всеки до насита.
Не страдам.
Просто ми е пусто.
Остана ми една коричка.
С надеждата,
че ще е нужна,
когато ще съм вече вятър,
и пак ще бъда тих и южен.
Коричка, зрънце във земята.
За следващото ми пробуждане.