Когато
си строша
клепачите
и очните ми
ябълки
проблеснат
плачейки,
във ведро
от длани
те изливам,
разрошено -
разлистен.
Горчиво е-
от мигли
взряни
в нищото,
от хоризонти
изтънели,
стенещи,
от сънища
пропити
с вертикално
несподеляне.
Стипчиво е
и зъзнещо...
до нежност.
Когато
си строша
клепачите,
попътния ни
вятър
зрее
леко,
в
косите
на върба.