 |  Дълъг спомен -
оттук до камбаната.
Само лудият може
по грохота
на стръмния звук
да слезе.
Да падне в небето,
ако стъпи накриво.
Втълпяваше си
някаква жена...
Когато времето
с лице на скулптор
крайъгълния камък обли,
той с мрак
обувките си лъсва
и сяда да вечеря
с Господ.
Публикувано от BlackCat на 05.12.2006 @ 17:53:26
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.66
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Спомен за лудия" | Вход | 15 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Спомен за лудия
от Meiia на 08.12.2006 @ 12:18:14
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога само лудият има привилегията
"да падне в небето"
Поздрав за това стихотворение!!! |
Re: Спомен за лудия
от feniks на 05.12.2006 @ 18:38:58
(Профил | Изпрати бележка) | Този стих го усещам със широко затворени очи...
Разтърсващо,силно... |
Re: Спомен за лудия
от Marta на 05.12.2006 @ 23:01:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | обли...
крайгълните камъни времето
поздравления за стиха, дитер
две асоциации - с "лачените обувки на незнайния воин" - един тежък филм и има една тъмна, бавна, красива народна песен, за нея също ми спомни - "Седнал Господ да вечера"
...Дай ми, Боже, ключовете,
да отключа рая божи,
да походя, да погледам...
|
Re: Спомен за лудия
от regina на 05.12.2006 @ 23:25:57
(Профил | Изпрати бележка) | Сигурна бях.Обаче сега, като го казваш и ти...вечерят заедно, знам ги...А мене не ме канят...щото съм боса, ли?Ама нищо, то, аз работа си имам...да хукна сега по вечери...Седя тука, на камъка, слушам и някой ден...Абе, не е толкова далеч.И на въже съм скачала и на ластик, та сега ли?Скачам, като нищо...Само ще почакам да стане по-силен, тъй малко, като грохот да е...И...
(мемоар на една лудичка) |
Re: Спомен за лудия
от Ray (bdoych@abv.bg) на 07.12.2006 @ 17:03:09
(Профил | Изпрати бележка) | Запитах се колко дълъг може да бъде пътят от тук до камбаната.
Внушава ми тъга и сила този стих. |
Re: Спомен за лудия
от victoria на 13.05.2007 @ 21:42:31
(Профил | Изпрати бележка) | В повечето стихове и романи любовта е
обявена за лудо състояния или по-точно
е казано, че няма любов умна... :)))
Та да си дойдем на думата за "лудия", т.е. за влюбения,
може би и да не си втълпява, може и да е възможно...
Неведоми са пътищата на съдбата ... С други думи
хубавото на това, което не се е сбъднало е, че все още
предстои да се сбъдне... Ако не с него и нея,
може би с него и друга... :))) Любовта е с различни лица,
но сърцето и винаги е едно и също, и щедро дарява
лудо щастие на всички, които вярват в нея...! Поне веднъж
в живота си, всеки е късметлия... :)))
"Най-лудия", разбира се, има най-голям шанс... :)))
Поздрави ! И КЪСМЕТ ! :)))
|
Re: Спомен за лудия
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 24.06.2008 @ 22:50:29
(Профил | Изпрати бележка) | Ей, човече, добре че видях ника ти изписан отстрани и, понеже никога не съм го срещала, реших да прочета нещичко от теб. Пишеш така хубаво, а в същото време се обричаш на мълчание - учудващо е!
Много ми хареса твоя "Спомен за лудия", който "с мрак/обувките си лъска/ и сяда да вечеря/с Господ"!
Поздравления от Пастирката! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 467
ХуЛитери: 4
Всичко: 471
Онлайн сега:
