автор: joseph_ine

Хубави дни,
когато ти се скача
не на въже, а от високо !
Въжето е алтернатива,
но страхлива
в мълчанието си бъбриво
изпразнена, изплезена до синьо-сиво.

Височината мами с миг на превъзходство,
свободен полет,
поглед за последно,
излегнал се върху мечтата-делта-планер,

с бързото преминаване на гледките,
очаквания удар в клетките
съставки на излишно вече тяло-баннер

и с перспективата да кацнеш
пред някой, който ще се радва,
че си ти, а не той
(тя, респективно)

или ще изкрещи, внезапно осъзнал(а),
че утре може да реши
да те последва

напълно безалтернативно.