автор: petinka

След раздялата си с теб съм вече по-спокойна!
Ти искаше децата от баща им аз да разделя.
Когато с тебе бях - бях тъжна,неспокойна,
решението искаше да взема сам-сама -

да те откъсна от рожденните ти рожби,
сиротни да пораснат, без любимия баща.
Но на плещите си не бях готова и не исках
от страх от Бог и грях да сложа на своята душа.

Товар и съвест искаше на мойте да положиш -
така сънят би бил спокоен в дните след това.
Но аз съм майка по-напред, и заради обичта си
решението за раздяла вземам вместо любовта.

Отричам се от святата любов, която търсех!
Реших! Така ще е ведър и по-спокоен моят ден.
В поредните прераждания аз не искам
след мен деца да носят този грях голям.


/темата е провокирана от житейската дилема на една приятелка/