автор: DenSiana

Така е,
тъжно е понякога
и феите се раждат със бодли,
красавиците изоставят звярове,
очите се изпразват от мечти,
Така е,
лятото прибира се отчаяно,
че някой друг ще го смени,
плажът ще приеме тихо чайките,
и сърцето ще се примири...
И после ще се срещнем изненадващо,
и дълго ще разказваме, като мълчим,
как хилядно сме се прегръщали във сънища,
молейки - не ме буди...