автор: zdratch

Съкровище вече не търся -
ни човешко, ни златно.
Калта от ръцете избърсах,
наслоена по тях многократно.
По горна земя и по долна
напусто все ровех,
прашинка поне да отроня
от ковчежето нейде заровено.

Днес съкровище вече не търся-
ни човешко, ни златно.
Само понявга се връщам обратно
към оня позабравен свят
на най-малкия брат
и на царските палати,
красиви и златни.