Разбунтува в сърцето ми духове
и зарида то със сълзи от кръв,
ти разтвори в мене гробове
дето трябваше още да спят.
Заболя ме - признавам
и разтреперах се,
без покана навлезе в света,
които с окови и каменни зидове,
бях оковала за вечността.
Не поканих те толкова дълго,
че забравих къде е ключа,
и копнеех за твой-то завръщане,
но треперех от страх и тъгa.
Аз те искам до себе си - винаги!
А те гоня с ярост и злост.
Ти разбра и промъкна се скришом
в окървавената ми душа.