ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 1015
ХуЛитери: 2
Всичко: 1017
Онлайн сега::: ivliter
:: rady
| Те съществуваха, но не бяха точно те * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * Чувствах се, като в някоя от историите на Айра Левин. По - точно, като в Степфордските съпруги.Някой беше измислил цял свят и не само го беше измислил, но и го бе създал в реални образи. Усъмних се още тогава, когато Психолога, който дойде да се срещне с мен ме попита прилича ли си със снимката. Снимката ми бе пратил в мига в който се запозна с мен. "О, да казах, но сега си по хубав". Казах му това което искаше да чуе. До този момент не бях виждала читав психолог, а този ми се видя твърде адекватен, което ме наведе на съмнения до там, че да се обадя на следващите с които се бе срещал. Помолих да ми го опишат и естествено съмненията ми се потвърдиха. "Спортен тип"- каза Дамата, която питах. Този, с който се срещнах беше всичко друго, но не и спортен тип. Вярвам на интуицията си. Поздравих се мислено за прозрението.
После се появиха и другите. Всичките реални. Реални, като глас и като материя. Някой ми ги изпращаше. Някой, който знаеше за мен повече от самата мен. Някой или Някакво общество, което се интересуваше от мен. "Защо" - питах се тогава? Кому е нужно това. Едва ли имаше връзка с поканата за виртуална игра, която получих от някакъв неизвестен. Но едва сега се сещам, че тогава просто не му отговорих. Тогава те започнаха да стават реални. Те съществуваха, но не бяха точно те. Те бяха :
Семейството.
Ученика.
Студентката.
Жените. Най вече жените.
За втори път се потвърдиха съмненията ми, лятото. Колегата, който ме докара до нас ми разказа за странния разговор, след като съм си тръгнала - някой, който дошъл до колата му и питал "ти тази от къде я познаваш". Странно нали? Странно, но не и случайно. От скоро живея в този квартал за да се интересуват от мен. Няма как да ме познават, за да се интересуват.
Монолог на Избраната.
Себеподобни сме. Не знаеше ли? Няма да допусна да ме моделираш. Когато един ден станем вселени, ще преливаме в цветове, един в друг, друг в един. Сега няма да допусна да бъда управлявана. Можеш да вървиш до мен, но няма да разреша да ме обсебиш. Когато бях малка и татко ми четеше приказки, помня как завършваха някои от тях. Толкова съм се чудила, когато чуех това "..и тя умряла от мъка". Нима от мъка може да се умре, удивлявах се тогава. Сега знам. Може да се умре от мъка. Не ми причинявай болка. Не искай живота ми. Да те обичат много хора е почти толкова страшно, колкото да не те обича никой. Обичай ме, но не искай живота ми и аз ще ти се отблагодаря така, както никоя до сега не го е правила. Не ме превръщай в Степфордската съпруга. Няма да е същото. Повярвай ми, докато не е късно. Сега съм жива. Все още съм. Ще е тъжно, ако някой ден ти зацикли Батерията на Дистанционното и главата ми клюмне. Тогава дори и да захвърлиш Играчката, ще ти остане неприятния метален привкус в устата. Металният привкус се помни цял живот. Не прави робот от мен.
Публикувано от hixxtam на 03.12.2006 @ 15:28:32
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Те съществуваха, но не бяха точно те" | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Те съществуваха, но не бяха точно те от somebody на 08.12.2006 @ 13:13:25 (Профил | Изпрати бележка) | Е кажи ми как може да се направи робот от слънчоглед? Много ми хареса написаното Либрез, много. В тектовете ти често намирам образа на бащата. Винаги говориш за него с много любов. Имам чуството, че вече го познавам. Харесвам го Либрез! Харесвам бащите, които четат приказки. Знам, че основното е друго, но на мен това ми се запечатва. |
Re: Те съществуваха, но не бяха точно те от Ufff на 03.12.2006 @ 15:40:28 (Профил | Изпрати бележка) | "ти зацикли Батерията на дистанционното."- определение за нечий свят.
Браво, слънчице! |
Re: Те съществуваха, но не бяха точно те от Iokasta (Iokаsta@abv.bg) на 03.12.2006 @ 16:02:36 (Профил | Изпрати бележка) | " И тя умряла от мъка "...
но за това пък после се преродила от любов-не била точно тя,но съществувала. Наложило се да не умира от мъка ( някой хора са обречени да бъдат силни ) И просто била жива. Все още. После малко преди главата и да клюмне,когато била на ръба-внезапно изчезнала. И вече не съществувал онзи метален вкус...Невъзможно било да съществува...Но за това пък цял живот той-нейният себеподобен,помнил,че не можеш от някои хора да направиш роботи...просто не ставало. Степфордската съпруга се оказвала понякога твърде неудачна роля. ...Трябвало да и повярва,преди да бъде вече късно. |
Re: Те съществуваха, но не бяха точно те от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 03.12.2006 @ 18:44:36 (Профил | Изпрати бележка) | Обичай ме, но не искай живота ми .
Ето това ми хареса.
Всеки има свободата да обича, но и да има свободата да живее както иска. Да бъде такъв, какъвто иска и какъвто е всъщност.
|
Re: Те съществуваха, но не бяха точно те от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 03.12.2006 @ 18:44:41 (Профил | Изпрати бележка) | Обичай ме, но не искай живота ми .
Ето това ми хареса.
Всеки има свободата да обича, но и да има свободата да живее както иска. Да бъде такъв, какъвто иска и какъвто е всъщност.
|
Re: Те съществуваха, но не бяха точно те от radi_radev19441944 на 03.12.2006 @ 19:39:46 (Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg | О-о , ама това хубаво си го докарала. Не знам дали може да се умре от мъка , но със сигурност може да се полудее.
Диагнозата е реактивна меланхолия. |
Re: Те съществуваха, но не бяха точно те от radi_radev19441944 на 03.12.2006 @ 19:39:56 (Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg | О-о , ама това хубаво си го докарала. Не знам дали може да се умре от мъка , но със сигурност може да се полудее.
Диагнозата е реактивна меланхолия. |
Re: Те съществуваха, но не бяха точно те от Dimi на 03.12.2006 @ 19:43:03 (Профил | Изпрати бележка) | мрачни са хората на бъдещето, и това не ме учудва.
Ще е интересно да го продължиш. |
Re: Те съществуваха, но не бяха точно те от Merian на 04.12.2006 @ 07:09:39 (Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | "Да те обичат много хора е почти толкова страшно, колкото да не те обича никой."
И в контекста на текстта ти и извън него това изречение си е доста стряскащо с прозорливостта си...изстрадана прозорливост ако мога така да се изразя.
поздрав, везнице.... |
| |