автор: Silver Wolfess

Бездомни и прашни,
във гърлото с кост,
във нощи, които очакват зачатия,
изтичат по пътя и…
сричат живот.
Изцеждат последната кръв от сърцата си.

Усилно е времето.
Мъчени дни.
И майки внезапно осъмнали с гърбици
кърмачета слагат на сухи гърди
и… ангели литват в небето.
Некръстени.

Назад е отрязана пъпната връв,
Напред са надеждите
вятърно дрипави.
Единствен прегръща ги морският бряг,
гнева на прибоя прехапал в скалите си.

Разплисква се слънце и
руква денят.
Морето е пурпурно. Миг на завръщане...
Мечтата покълва във птича следа
и вдига мертеци за храма и къщите.

Тревожен е въздухът пред сенокос.
И писва в душите им нещо забравено.
Гореща отронва сълзата си Бог -
жените зачеват
мъже за бесилото.

02.12.2006