автор: dihanie

Не бягай, златно птиче на вдъхновението! Ела, кацни на душата ми и аз най-нежно ще те пренеса върху хартията….Това си мисля и тази вечер, под топлата завивка. Късно е. И за равносметки е късно. И сякаш за всико съм закъсняла. Студените зимни вечери имат свойството да те "вкарат в джаза".

Най-дълбоки са най-простите въпроси: Защо съм роден? От къде съм? Какво правя? На къде отивам? И защо ли отговорите никога не са прости? Знам милион и един варианта да отговоря на "Как си?". Може би, защото ме питат по милион пъти на ден. И всеки отговор по своему е верен зависи на къде искам да подкарам разговора. Като че ли без "здравей" можем, но без "как си?" - не. Макар и вече да не помним защо се питаме.
Зимата, сивотата, меланхолията, която водят винаги те карат да бленуваш, да бълнуваш и да се питаш...откачени неща.
Защо отначало хората се влюбват, с после тихо плачат?
Кое държи главата изправена?
Какво значи да предадеш душата си? А себе си?
Как ще се погледна днес(А утре?) в огледалото?
Ако дяволът ти предложи сделка ще приемеш ли? (шепти ми съзнанието)
Всичко зависи от гледната точка, което пък е породено от вътрешно чувство и е толкова субективно и имагинерно, че не може да се определи.

( Дявол + желание.х )
f(x)= ―――――――――――――
( Съвест+чест )


lim f(x)= ∞/∞
х->+∞, съвест+чест->+∞

Това е неопределеност. Но ако съвест+чест клони към нула, стигаме до изконно заложения, чисто човешки грях. Е, това може да не е перфектната математика, но определено отговора ще е този.
Мога ли да попитам - какво е чест?
Като си пееш Пенкеле...Що съм се хванала да се питам и аз? Не може ли ей тъй, просто да се хвърлиш, да се въртиш кротичко в кръговрата на живота с широко отворена душа? Може! На теория. А всъщност? Свиваш се и светът трябва да намери пролука през широко затворените ти очи.
Шопенхауер е казал за честта: Обективно - това е мнението, което другите имат за твоето мъжество, субективно - страхът, който ни внушава това мнение.
Мъжество има дори в жените, да знаете. Честния човек е една рядка вече разновидност на човешкия род. А честни жени( жената в много случай е човек) са скрити съкровища. Понякога само, се замисляш - съществуват ли?
Честта е онази невидима сила, която кара главата да стои изправена.

И равносметката е една - Аз искам да съм човек с висока чест и с високо вдигната глава, и Опашатия няма нищо общо с това. И тъй честичко се озовавам на гости на Дявола ( Криво ляво всяка вечер преди сън). Негово рогато величие винаги ме изпитва...само дето царството му се намира в дълбините на моето съзнание, а редом с него седи неговата царица - Съвестта.


01.12.2006