автор: liato

Със Сянката на моята любов,
седим на тъмно, тихо разговаряме.
И двете сме измръзнали,
изпили изсъхналите
чаени листа на Спомена,
привикнали със Самотата.
Тя е особенна, потайна е, и тиха,
ненатрапчива.
Не отговаря за раздели и причини,
а гледа в въздуха пред себе си.
Приятелите и са само Страховете,
и заради туй е с мрачен цвят на ириса,
а дрехите и са в зелено.
Страховете-три бързи коня,
препуснали напред по пътя ми,
не могат леко да бъдат спрени.
След тях отново вървях,
а Любовта - изгубих.