автор: miglena

(продължение)

ЕЛЕАН

А бухалът Елеан си отдъхвал през деня в хралупата от нощните скитания. Той нямал мечти. Всичко, което някой някога желаел, Елеан можел да прави или притежавал през нощта. Власт и покорни слуги, шеметни богатства за прахосване, неограничена възможност за творчество или разруха по негова воля, вълшебно-образни пътешествия през пространствата и времената, слава и раболепоносци, дори любов ... в неизброимост.

Вярно, че с последните лъчи на Зорницата губел всичко и единственото място, където можел надеждно да се скрие от присмехулници и отмъстителни завистници, била хралупата в елата Божана. Но Елеан нехаел за загубата, защото вярвал, че бил неотменимо орисан с всяко възцаряване на тъмнината да се превръща в принца на безмечтателността.

ФОРТУНИЯ

И така живели милно и кротко има-няма няколко светлинни сезона Божана, Малатея и Елеан, докато един следобед магьосницата Фортуния слязла от златокожия си елен да отпие глътка свежест от изворчето наблизо и от всевиждащото й Око на желанията не убягнали нито мечтанията на елата и нимфата, нито липсата им в еженощието на бухала ... И къде от добро сърце, къде да се почувства щастлива и доволна от вещината си, Фортуния ги поръсила с вълшебна манна ... и отминала ...

Неописуемо било стъписването на Елеан, когато се пробудил във въздуха, където елата Божана размахвала в еуфория новопоникналите си стотици дъгоцветосияещи криле. От скоростта на летежа, бухалът не можел да напусне хралупата, сякаш зазидана от фучащия въздух ... И за първи път в живота си Елеан се размечтал, след което скришом ридал - за пропиляните до този момент луни без разтапящите до най-съвършена разкопнеженост мечти.

А Малатея открила на мястото на хралупата си сребърна ладия с впряг от шест бели лебеда, които я поканили да се разположи удобно върху пухестия хермелин и я отнесли с бързината на мисълта до границата на Лапландия. Там осем бели вълци поели впряга и сред мъглата на дъха си спрели ладията насред огряна от ледено сияние градина от заскрежени елхи, в средата на която се издигала кристална беседка с овална форма, а в сърцевината й диадемено чело била издигнала елата Божана.

МАННА ВЪЛШЕБНА

И както Фортуния отредила в отговор на мечтанията им, елата оставяла хралупата си в беседката, за да си почиват в своя дом нимфата и бухалът, докато Божана летяла колкото й душа желае и където я отнесели крилете в търсене на сюжети и вдъхновение за нови картини. А когато рисувала, елата ги люлеела за по-сладки сънища. Елеан редувал мечти и действителност в зависимост от капризите на любимите си. Малатея посвещавала полярната нощ на слънчевия си син Магрен. И до днес можеш да се любуваш на Северното сияние на ласките им, когато се срещат за копнежно дълго с Изгрев... А за което мечтаеш достатъчно настоятелно и искрено с цяла душа и чисто сърце, Фортуния има и за теб манна вълшебна ...