автор: pale_with_fear

Тук няма земна суета!
По улиците тъмни силуети,
а пушекът е сляпа тишина -
звъни камбана...и настръхвам.
На кон препуска младостта,
обула цигански обувки.
и следва я бездомно куче,
и сламени каруци от катун.
По покривите - бяла самота.
Вратите - с отразени стъпки,
а уличните лампи във студа
са сгушени от премълчани случки.
Надвесена е планината, с побелели върхове,
намразила до болка моето бездушие.
Очаква котките на алпиниста в мен
да устоят на бялото на сенките.
По върховете - влачещи се облаци
във тишина изгарят хълмовете
и нямо е разтапянето на снега,
само совата се радва на предричане.