автор: CkumHuk

Измама - тялото
Ден. Безоблачен, светъл, горещ. Обикновен летен ден. Палещите лъчи на слънцето се сипят като огнен дъжд върху земята и я правят да изглежда още по-набръчкана и стара... Само тук-там мокри петна се усмихват и не обръшат внимание на разпростиращата се жега - хладната вода с безразличие отразява слънчевите пратеници; лек ветрц плахо разклаща огледалната повърхност и образува малки вълни, разбиващи се в брега, които с последни усилия се опитват да достигнат до нея... Напуснал водната повърхност, вятърът внимателно докосва нежната й, леко потъмняла от слънцето кожа... От известно време тя стои на брега, колебаейки се дали да скочи и да разхлади младото си, красиво тяло. Знае, че там, във водата, е на сигурно и по-приятно място, но въпреки това продължава да я съзерцава неподвижно.. Няколко лъча се спускат по гладката й кожа и тя леко присвива очи от удоволствие. Тук, на брега, е хубаво, но водата я привлича със своята прохлада и привидно спокойствие. С леко усилие на волята си тя успява да се откъсне за още малко от хипнотизиращото влияние на тъмната водна повърхност. Сега погледът й е зареян някъде отвъд покрива на земята, много по-далеч, отколкото някой някога ще достигне, към един свят-утопия, в който никой не се страхува за живота си, където няма врагове и природни бедствия. Свят, в който всички живеят щастливо...
Изведнъж сянката на някаква птица я изтръгва от унеса. Тя бързо се оглежда, вижда черната сянка да се приближава към нея и уплашено скача в гьола...