Денят бе тъмен
предвестник на беда.
Светлината бягаше
от бича на ноща.
Луната чакаше
пирът на смъртта.
Животът гаснеше
пред вихъра на яростта.
Гласове крещяха името Война,
часът ударил бе
любовта умря!
Телата плуваха
във морето на скръбта.
Пръстта бе краят
на човешката съдба!