автор: feniks

Стръмно е
билото
на покоя ми,
като лоза
се извива,
сълзи,
в топла
погача
от длани,
разчупени.
Ловя
с душата си
камъни
пъстропери
и птичи
шепоти.
Дишам
безсъници.
Сипя се
по паважа,
ято от перли
и полети...
Промъкваш се
в олуците,
ромолиш
по клепачите,
преболяваш ме -
моя
единствена
скрита
любовна
река.