автор: pavlinayoseva

Ти си, която все учиш света на любов,
как се отнема - чрез тихо и вярно предателство.
С незримо смирение вдигаш ръката на Бог-
богохулно и важно я пъхаш във пазвата си.

Ти - с двата куфара, заем от нечий съпруг-
свойте деца, препродала за чуждото щастие.
Низостта - изживяла живота на другите
с висшата мисъл, че дава последно причастие.

Дяволът, който обичах... от теб съблазнен,
евтино плъзна език по перваза на славата.
Даже поетът във мен е полезен човек...
Може да плаща с любов - омразата ти.