автор: bROkO

казваш,
че виждам
твърде много
от черното.
от мрака,
който
в крайна сметка
всички ни чака.

нима
не разбираш,
че за да има
бяла светлина
и да пребъде
нечие щастие,
все някой
си го отнася.
нечии очи
ще угаснат:

за споделената,
мъничка,
искрена
нежност,
животът
поднесъл е
някому
неизбежности.

така
ако аз
се пречупя,
поне ти
ще живееш
изцяло.

аз виждам
черно.
за да
се вижда
по малко
и бялото.

но ако
някой ден
все пак
дойдеш
при мен,

слънцето
ще стане
просто
монета
горе
в небето..

защото
аз ще
бъда
до теб.
и с теб
заедно
ще засветя.