автор: vavilon

Нощта падаше над града като ударена птица.
Листата,паднали от бурята, лежаха по улиците, говорейки си.
Косите на жената препускаха като вятър покрай заспалите сгради и дъхът на момичето топлеше Сърцето. Беше красива, особено когато гледаше с премрежен поглед, придърпвайки надолу полата си.
Големи очи.
Дълги мигли.
Порозовяли устни.
И тъжна усмивка.


Докоснах тялото Господне. Капки кръв обагриха дланите. В погледа му открих не само страдание, но и замечтаност. Той също мечтаеше. Значи... мечтите не са глуповато разхищение на мисловния процес! Светът става по-истински, ако се стремим към целите си! Безкористно! Въпреки че ме убеждават, че проявявам наивност и вярвам в сънища. В съня си докоснах тялото Господне. И прозрях отговорите на въпросите. В очите Христови. И повярвах. Повярвях в невъзможното. Открих Душата си, намигна ми топло и мило. Докоснах част от СЕБЕ СИ!
И спрях да задавам въпроси.


Силвия беше влюбена. Влюби се в онези големи, прекрасни зелени очи. Караха я да изтръпва. Беше нещо като магия. Рядко се виждаха, но и това и стигаше. После помнеше специалните вечери през ноемри и ги пазеше като архивни снимки. Не се срамуваше.
Случваше се да се разхожда сама в парка. Виждаше го, беше с жена си и девет годишния им син. Подминаха се невзрящи като тайствени силуети.
Но се любеха като фанатици, изгарящи, изпепелявящи в страстта си.


Камбаната биеше с истеричен смях. Звуците се смесваха в Безкрая и отново се връщаха, удряйки се в фигурите на мъжа и жената. Бяха седнали на пейката, най-отдалечената от всички. Самотно врабче кацна върху близкия храст. Очичките проследиха безшумната целувка на влюбените. Опита се да изчурулика любимата си песен, но внезапния скок на уличната котка изпредвари опита на врабчето да излети.
Камбаната заглуши шумът от вечерята на хищника.
Влюбените продължаваха да са опиянени от сладостта. Не усещаха нито студа, нито сивотата , обгърнала реалността.



А аз осъзнах, че не единствено действителността причинява БОЛКА. БОЛКАТА е същата, ако загубиш ВЯРАТА... ИНДИВИДУАЛНОСТТА СИ... СЕБЕ СИ... Тайнството на очакваното.... Защото... НАЙ-ДОБРОТО ПРЕДСТОИ!