автор: Fipo

Той стоеше в малка тъмна уличка която по стечение на обстоятелствата се явяваше отбивка на големия шумен булевард. Хиляди хора минаваха покрай него, редуваше се ден и нощ, но никой не можеше да го види.
Той стоеше в малка тъмна уличка която по стечение на обстоятелствата се явяваше отбивка на големия шумен булевард. Хиляди хора минаваха покрай него, редуваше се ден и нощ, но никой не можеше да го види.
Стоеше и наблюдаваше хората - постоянно - ден и нощ. Живота на този наблъскан булевард минаваше пред очите му като на кино лента. Какво ли не бе видял, от обикновени религиозни сблъсъци до масови кървави атентати...
Изведнъж едно момиченце се отдели от майка си и пристъпи плахо към невзрачната уличка, и се вгледа. Там нямаше нищо абсолютно нищо. То стоеше и не помръдваше. Отегчено майка й я повика, но момиченцето не реагира. То бе на едва десет годишна възраст, но имаше дълбок и разумен поглед криещ милиарди преживявания. Отегчена майката отиде да я сграбчи и поведе в желаната посока, но не можа да я приближи на повече от няколко метра. Имаше нещо което я отблъскваше, нещо могъщо и силно като старостта на света. Майката изтръпна от ужас, всички хора минаваха покрай дъщеря й, но само тя не можеше да я доближи, започна да вика за помощ. Хората не и вярваха, че не може да я доближи, докато някакъв мъж не се опита да й докаже, че би могъл да прибере дъщеря й. Той тръгна и едва направил няколко крачки бе спрян от същата стена, сякаш нещо ледено го блъсна и запрати на няколко метра.
Моли седеше срещу уличката и сякаш всички тези събития не се случваха. Незнайно защо тя имаше чувството, че има нещо там, нещо което също я наблюдава.
Започнаха да се събират хора и всеки дръзнал да доближи Моли с идеята да я махне от там бе отблъскван с мощ граничеща с лудост. Майка й виждайки, че нищо лошо не става с дъщеря й се поуспокой и започна да наблюдава и да чака кога ще приключи всичко това, ако приключи...
В съзнанието на Моли започна да се променя уличката. Асфалта сякаш се стопи под него се показа земята, суха и напукана.Стените на къщите изчезнаха и се ширна огромно черно поле с хълмове тук там. Небето промени цвета си и заприлича на коктейл от черни облаци. Следващия момент "това" я погълна и тя се озова на средата на това поле. Когато се погледна установи, че няма тяло, сякаш само мисълта и беше там, на това ужасно място.Колкото и да се въртеше не можеше да избегне чувството, че е наблюдавана от нещо.
Привидно успокоената майка видя как детето й започна да избледнява, ставаше все по-бледа, стана прозрачна, накрая започна да премигва и съвсем изчезна. Обезумяла майката се хвърли към мястото където преди секунди беше стояла дъщеря й, но мощен удар я хвърли на няколко метра. Тя се почувства някак си спокойна, сякаш досега и с ледената сила и дари късче знание. Тя стана и помоли всички който са се събрали да се разотидат, след което застана до близкия фонтан и зачака.
Незнайно защо на Моли й се струваше странно познато това място, сякаш е идвала в "миналото" често тук. Установи, че да се движи е необходимо само да насочи мисълта си в необходимата посока. Тръгна към най-далечния хълм и едва след секунда беше там.
Наблюдателят чакаше този момент, за него бе важно да знае. Видя материализирането на духа и не направи същото, той вярваше, че е в състояние да обърне процеса когато стане време.
Тя видя фигура загърната в черна мантия възседнала кон, доближи се. Внезапно светлината я заля и разбра коя е и каква е нейната мисия. Тя знаеше за какво е повикана и побърза да изпълни това което трябва. Отключи съзнанието си и усети как тонове информация изтече. Бе свършила това за което я повикаха, и тръгна да си ходи, спря я дълбок и басов глас, "БЛАГОДАРЯ". Постоя известно време като вцепенена и тръгна, колкото повече се отдалечаваше толкова повече усещаше, че губи от светлината в съзнанието си и започва да работи само с онези 10% от мозъка които са необходими на живота на нормално човешко същество.
Майката чакаше вече с часове, но сякаш нещо я успокояваше. Дъщеря и започваше да се материализира отново, но много по-бавно. Когато процеса свърши малката Моли падна изтощена на тротоара и погледна жално майка си. Тя притича и я прегърна, не знаеше какво е станало, но беше щастлива, че момиченцето й е отново при нея. Повдигна я и се качиха в такси. Обеща си повече никога да не минава по тази улица отново.
Наблюдателя почака докато духа се върне в живота отвъд и се понесе устремно в нощта. Вече знаеше това което искаше и ако имаше възможност би си позволил малка усмивчица.