автор: gabrielle

Тишина.
Кафето е
изпито.
Започнал е
денят.

Слънцето е
посребрило
скрежа
по стъклата.

Вятърът
връхлита
върху тях.

Чайка чака -
увиснала е
в небесата.

После - пада.
Чупи с човка
парчета от леда.

Счупена е тишината.
Започнал е денят.


Двигатели вият някъде долу.
Коли, асансьора…
Кучета лаят на двора.
Някои вият, някой крещи.

Тихо се промъкмвам
през спрелите минути
и минувачи.
Някак се измъквам…

Не.

Изсипвам от празната кана
последната капка утайка.
И пия - от празна чаша -
чакането на чайката.