Над мен
се накланяш
под влажните вейки
до зеления зид
на градината.
Почти си склонена,
до мен
се пресягаш,
през мен
да погалиш с ръка
кадифените мъхове.
Да мириша
ми даваш парченце,
а в себе си
по-близо
дъха ти усещам.
Надвесена
в мен
до зеления зид
си красива,
наклонена
като кулата в Пиза.
Още няколко мига,
само няколко века,
и безмълвна
ще паднеш върху ми.