автор: Freya

Виж във мене спящата царкиня.
(Знаеш ли, че ти си ми вретеното?)
Ще заспя. Най-малко сто години
ще се блъска в нощните ми вени
споменът, че бялата си нежност
се опитах да преда на тебе -
грешка беше - скъса ми се преждата
и сега е сякаш непотребна.
Цялата си женственост попарих
със една-едничка капка кръв,
равна на огньове и пожари -
чак сега разбирам колко струва
младата ми, неразумна лудост,
дето във съня ми още пари...

И дано, когато се събудя,
се окаже, че си бил кошмар...