автор: dihanie

...или как двама се взеха съвсем на скоро.. забъркано във водовъртежа на разпилените ми сънища.
Чудна есенна тръпка е завладяла хората. Сякаш последните топли дни са ги омаяли и те всячески се опитват да задържат уханието на лято поне в мечтите си.(Клише) Това ги прави едни разсеяни и малко по детски се обличат леко, въпреки че ще им е хладно. (А си го знаят)
В късния следобед двама непознати пият кафе. Не му е времето за това. Нито пък това, че са седнали на масите отвън е разбираемо. (Ами бахър си е) Тя е тъмно руса, чаровна и потънала в мисли. Той е висок, също рус, загледан в чашата пред себе си. (Като две капки вода - ще си кажеш) И в един миг се усещат, че са сами ли, знам ли?.. и се споглеждат. И продължават да се гледат. И се изгубват един на друг в сините очи... А някъде другаде, други двама също са се намерили..
Защото есента със своите огнени, прекрасни цветове е идеалното време за любов. А и защото няма време неподходящо за любов.
И Ин и Ян да се срещнат..пак биха се взели, защото когато двама хич не си приличат, противоположностите се привличат.

На Поля и Ангел
( с минимална доза завист и доста повече радост :")