автор: daik

(поради липса на радел "брех мааааму стара" )

Поете, искаш вечност!
Над богове и над съдба
убогата ни мимолетност
да бъде лира и тръба.
В “Безсмъртен” уражай
стихът да бухне като пита,
но житото да не е край
от който всеки да опита.

Та ако искаш пролетес
пак кълновете да поникнат
не слушай кой го хвалят днес,
критиците преди да свикнат.
А може би си набеден,
почти мъдрец, почти поет..
почти почтен..
със “Неразбран съм!” като етикет
……..

Ох.., няма правилници,
които да оказват път
към”Омиле ми, Ягодице”
и “моите песни все ще се четат”