автор: Veselin

Дъждът се сви във капандурите
на зъзнещи висулки и капчуци.
Лъщеше всичко за пред зима,
сайвантът скриваше кютуците.
И котарак измячваше на гладно,
забравен в шумавите трици.
Загърнато във шал дете
прецапваше през локвите с чепици.
Авлигите отдавна отлетяха
от скрежните елшаци.
Самотни хвощове белееха
сред тръни и криваци.
В дерета тегнеше усойна гнилоч,
лехите спяха разорани.
След ветролома на талигите
прегърбени магарета се хранеха...
Във две села на север беше тъмно,
петлите бяха онемели.
В калта покълваше горчива троскот
и цигани изрязваха табели.
За влизане в нащърбеното село,
и за излизане – да не погинат гладни.
Останал без стрелки или посоки
се озовах във дървеното ханче...