автор: iokasta

Тръгнах си
от теб преди 10 минути.

После ще го разбереш.

И не търси хапчета в аптеката-
главоболие.
Перманентно ще е .
Не че бях безумно истинска и най-красивата.
Това не е важно.
Моят свят е на батерии.
Любовта -закъсала
проститутка в биташки дрехи.
Евтина.
Нахрани ме.
Чувствата ми са искрящи парцали ,изпокъсани от големите ти ръце.
Ти никога няма да ме изпълниш истински.
Изтриваш с гумичка плътта ми.
Дъвчеш я като животно.
И никога не ти стига.
Липсва съдържание.
Опаковка си,
в която ще се отразят очите на гладния.
Но само толкова.
Дори няма да те докоснат клошарските ръце,ровейки из боклука.
Но не е важно.
Аз пак ще съм гладна...
"Вярвай,че за себе си си прав"
Да. Така е. Съгласявам се.
Не това е най-важното.
Бедна съм по душа.
Ела,тук всичко е на разпродажба...
На промоция...
Ако искаш наричай го оферта.
Ще поръчаме и билбордове...
И каквото там изискват международните договори и евросъюзът...
За да лъжем клиентите.
"Заразно зло"
Искаш ли да ти продам път към рая?
Но всъщност това няма значение.
Гладът е само физически.
Душевноболна съм.
И слабоумна.
Не ме питай нищо.
После ще има само присмех.
Тая курва нормална ли е?
Често губя съзнание.
Евтино удря сърцето ми и слабо.
Ако беше лекар ,щеше да се притесниш.
Но аз си тръгнах преди 10 минути.
Няма значение дали е важно.
Нито дали посланието на кратичката
е написано граматически правилно.
Може и да не го прочетеш.
Пак ще си прав за себе си.
Аз просто се съгласявам.
Безумно евтино е,виждаш ли?
Почти безчувствена съм.
Съгласна съм.
Но си тръгнах, разбираш ли,преди 10 минути.
Нямат стойност гласовите ти съобщения.
Иначе съм доволна от М-Тел ,от евросъюза,билбордовете и свежата плът на новия бизнес,но ти
не съществуваш,
освен когато
бутилката е празна.
Имаш стойност на пиянство
и носталгия,на хиляди километри разтояние.
Чужденец си. Заплюла те е беззъба орисница и те е записала в регистрите на чужденците.
Пробвай да спориш с нея.
К`во като тешиж 100 кила?
Забий и един юмрук на кучката,че те е орисала да нямаш дом.
И за компенсеция ти е дала пари.
Колко струваш.
Не ти и трябва да знаеш.
По-малко е ,отколкото предполагаш.
Показала ти е средния пръст на века ,в който опитваме да живеем.
Бегло се сещам за името ти в някоя минутка на слабост,
кацнала върху несъществуващ
континент.
Няма и да му измисля име.
Може и да ти изпратя картичка,когато съм на 80 години.
Иначе си
само
фикция.
И да знаеш,нямаш нищо приказно.
Плащаш за престоя в отдел детски спомени.
А аз вече не мога и да ти продавам.
Нямам въображение.
Боляла го глава да ме гледа-някак си прекалено съм нещастна,за да ме следва.
Иначе си пожелаваме " Приятна вечер".
Но някой ден ще си платим игричките,
да знаеш,
с всичките лихви.
Погледни ги в очите.
Не ти пука,нали?
Гледаш ме агресивно,но не забравяй,че аз съм на другия континент.
Правя приказки
за ивънземните марсианчета.
И се надявам да ги възпитавм в
соцморал.
Евтини ще са само бонбоните.
Курвите няма да съществуват.
Ще има само граждани , гражданки и всеобща радост.