автор: milada

Толкова е мъничък за мен светът,
в който сякаш съм се скрила.
Тук даже сенките не ми шептят.
И спомените ми не ме окрилят.
Очи и думи на любимите ми хора
мълчат у мен и чезнат като пяна.
Отказват да зачеваме простори,
превърнали се от любов в измяна.
Белосана тъга над мене е небето.
Почти като тавана в малката ми стая,
Ще завалят в синкопа на сърцето ми
снежинки-студ от края на безкрая.
И в свят, топящ се като топла преспа,
се търся за последно, но не се намирам.
На мен ми е по детски интересно!
И по детски не разбирам, че умирам.