автор: Ioni

Живее Слънцето в дворец небесен.
На работа отива всяка сутрин с песен.
Разхожда се над суша и вода
и топли всяка жива твар на нашата земя.
Така спокойно му течали дните,
докато не чуло по радиото новините
Бухалът разказвал с възхищение
как се любувал на нощното видение.
И Совата надала глас,
че гледала и тя в захлас.
Разказало и облачето бяло
как го поканили звездите си на бала.
Ех - помислило си Слънцето -
Какви са тез звезди и този бал?
Защо ли досега не съм ги аз видял?
И тъй вървяло по небето,
додето стигнало морето.
Поспряло там и рекло:
Кажи ми ти, море безкрайно,
каква е тази тайна?
Чух всички да говорят за звезди.
Видял ли си ги, знаеш ли ги ти?
Познавам ги добре - отвърнало морето.
Те светят нощем на небето.
И всяка вечер имат бал.
Тъй чуден друг не съм видял.
Със златните си рокли
танцуват по небето,
а пък лицата си оглеждат в мен, додето
Луната - тяхната бавачка
не ги подкара, както пилци квачка.
Но най-красива е Зорница.
Сред другите блести като царица.
Танцува като самодива
и бала сутрин тя закрива.
Тогава Слънцето реши,
че тази вечер няма да заспи.
На бала искаше да иде
Зорницата да види.
Но щом денят премина
и бавно спусна се нощта,
в двореца изморено
Слънцето заспа.
Така минаваха си дните.
Мечтаеше си Слънчо за звездите.
Но всяка вечер уморено
заспиваше, а сутрин огорчено
заставаше на своя пост.
Разбраха горските животни,
че Слънцето тъгува,
задето все не може
на бала със звездите да танцува.
Събраха се тогава във гората,
за да решат
как да прогонят на Слънцето тъгата.
Една калинка малка им предложи
бал да направят и ако може
да идат край морето всички,
за да помолят морските звездички
на бала горски да танцуват,
та Слънцето да излекуват.
На Слънцето изпратиха покана.
Отнесе му я Орльо от Балкана.
Предаде я на облачето бяло,
а то на Слънцето я дало.
Така на следващия ден
излезе Слънчо пременен.
И цял гореше от вълнение,
да почне бала нямаше търпение.
Началото на бала обяви със мощен глас,
мечокът горски - чичо Спас.
Комарите засвириха с тромпет.
Щурците със цигулките
застанаха отпред.
Солистка първа беше черна врана,
а жаба биеше на барабана.
И изведнъж във танци луди
се впуснаха и бръмбари и пеперуди.
Вълчан покани Кума Лиса.
А пък Глиганът всички слиса
на дансинга като завъртя
една изплашена сърна.
Слънцето във ясното небе
танцуваше със облачета две.
Но ето че настана тишина
и заговори морската вълна.
Тя обяви за всички,
че ще танцуват морските звездички.
Оркестърът засвири нежен валс.
Звездите затанцуваха във транс.
Плуваха, въртяха се звездите.
Гмуркаха се, пореха вълните.
Слънцето ги гледаше опиянено.
От тези ритми запленено,
то така се завъртя,
че морето грейна в златна светлина.
Ех, че се получи чуден бал.
Краят обяви самият морски крал.
Той прибра си морските звездички.
Към дома отправиха се всички.
Пък и свършваше деня.
Вече идваше нощта,
сякаш знаеше и тя,
че щастливо Слънцето сега,
уморено си отива у дома,
за да спи и да сънува
как на бала то танцува.