автор: jonkata

За зайците и хората. За заешките желания и един начин да се оправим с тях

Джоди и Тео също тръгнаха след заека. А той, с клюмнала от тежки мисли глава, седна на един пън зад дупката си и се замисли. И както си седеше, и си мислеше нещо съвсем друго, пред очите му изникна едно, не просто мъничко, ами едно съвсем мъничко човече. Стърчи насреща му, сложило ръцете на Ф, тропа с краче, докато червените му шорти бърчат носле, и вика:
– Вместо да седиш така, попитай ме какво искаш –пропя човечето с кадифен глас.
– Може би си сгрешило адреса, мъниче. Първо, аз не съм канил гости и второ, откъде накъде ще те питам теб, какво искам аз? – учуден и не без известна досада в гласа отвърна, и едновременно с това попита Следобедния.
– Първо, аз не съм сгрешило адреса; второ, не съм поканено, защото ние, желанията, никога не спохождаме хората с покана; и трето, да ти кажа какво искаш, на мен ми е работа, защото аз съм твоето желание – не се отказваше мъничкото желанийце.
Като че ли някой познава такова желание, което някога се е отказало от капризите си доброволно?
– Прощавай, мъниче, ама ти майтапи ли хвърляш? Защото иначе къде се е чуло и видяло желанийца да се разхождат , да говорят и да носят червени шорти със сбърчени нослета? – не се отказваше и Следобедния.
– Не си опростен, големецо. Та ти нямаш въображение да приемеш твоето собствено желание, камо ли майтапи. Щом те затруднява човешкият ми образ, ето ти магарешки. Така обикновено спохождам децата, но защо не и вироглави зайци като тебе – каза желанийцето.
– Магаренце или човеченце, все едно. Щом си желание, няма да си тръгнеш току – така, ами казвай – с вдигнати ръце, но без бяло байраче каза заекът.
– Не се стискай за онзи бледозелен балон, ами го грабвай и отивай на рождения ден на гълъбицата – получи най-сетне възможност да се изкаже и се възползва от нея желанийцето.
– Ше си тръгнеш ли като човек, ако ти кажа, че няма да си дам бледозеления балон и няма да отида на парти? – опита с пазарлък заекът.
– Няма. Защото, когато ти се представих като човек, ти се опита да ме изгониш. Затова, като магаре ме прие, като магаре ще си отида. С две думи - с магаре пазарлък не става и ще си отида само когато стане на моето – каза желанийцето.
– Добре. Ще дам за подарък бледозеления си балон – с известно облекчение каза Следобедния.
След тези думи заекът стана от мястото си, влезе в бърлогата и извика на вече притихналите гости:
– Моля за внимание! Облечете се празнично и наберете цветя от градините си, защото отиваме на партито по случай излюпен ден на Гълъбицата. Ще й подарим моя бледозелен балон! – с пределна категоричност каза Следобедния заек.
Мисля, че другите не разбраха, но усетиха странното магарешко присъствие в поведението му.
След още десет минути, с много цветя и един балон, точно като за манифестация, компанията пое към къщата на Гълъбицата и Мъдрия.