автор: Fanagoriq

До днес живях с надеждата
за бъдеще, в което си до мен.
И утре тракането на железницата,
пръв път след хиляден изминал ден,
лице в лице ще ни изправи.
Но...
След утрешното утре или вдругиден
часът на истината ще настане.
И няма вече да е същото
кой кого ще изостави.
Ти още не ме искаш сигурно...
защо- разбирам.
Но ако искаш...то не трябва-
мислите си да пилееш хаотично
след един далечен блян и спътник.

И идва Сбогом...

На другия да се врека остава...
...за сетен път душата ми- жарава
с вълна от примирение да потуша.