автор: roza1

Притъмнява ми.
Спуска се черното-
от небето слиза нощта.
С високи обувки,
потраква ритмично,
с коси разпиляни
оплита света.
Опирам гърба си
на облака есенен
от гъста петниста тъга.
Джобовете пълня
до горе със кестени-
да потракват с дъжда.
Негата е тиха,
слепешката се лута-
търси свещ и любов...
Изтънява ми пулса
до ритъм на лодка,
изгубила свойте весла.

Няма те..
Черна до болка
е късната есен в града.