автор: Vesan

Пак е есен. Захладня.
Ситен дъжд ръми в гората.
Кумчо Вълчо огладнял,
зъзне мокър под елата
и си мисли със тъга;
вкусно агънце от где
да си хапне той сега.
И реши, ще откраде
от кошарата на дядо.
Лекичко ще се промъкне
и през ниската ограда
тайно вътре ще се вмъкне.
Бързо вечерта се спусна.
Тихо горският разбойник,
мислейки си, колко вкусно
ще си хапне, неспокойно
в тъмнината се прокрадна,
дупка си направи в плета,
малко агънце открадна...
Ала Шаро го усети
и го погна. Вълчо бяга,
но гората е далече.
Грабнал дрянова тояга
ей, и дядо се завтече
и го здравата опуха.
Скъса му от бой кожуха!