автор: fair_hair

Ще си обуя луноходки,
ще ходя в пясъци сама.
И в тази лунена разходка
не искам Мисъл за другар!

Ще попитам аз Луната
допуска ли ме до повърхността.
След отговора й - ще скитам,
ще скитам аз до сутринта...

Щом съм на Луната вече,
ден ли е или е нощ?!
"Светла нощ е"- някой рече.
Мисълта проряза с нож.

"Не желая спътник друг
освен Луната" - важно рекох.
Мисълта обърна гръб.
Сама останах. Предпочетох

да не дава ми акъл
за всяко нещо, тази Мисъл!
И в разходка (без чакъл)
не искам никой да ме слисва!

Поспрях, докоснах и видях
аз всеки камък, кратер лунен.
"Но жадуваш за вода,
пъстрота, живота шумен..."

"Ох, млъкни - извиках даже -
нахална Мисъл си" - просъсках.
Но пък кой ли ще ми каже
аз какво пропусках?!
.....
С Мисълта спорихме много
за събития, неща.
(И изглеждаше ми строга
в преценките си тя.)

От Луната е различно.
Тя си няма и Луна!
Но пък има си предимство -
гледа все към таз Земя...