Когато днес тебе видях,
веднага аз онемях!
Със думи да кажа не можех-
колко хубава си, о боже!
От твойта красота запленен,
бях аз тъй страстно пленен!
Да те погледна не посмях,
да те докосна, така не успях...
Че думите са делнични, груби,
безсъвестни, щури и луди...
Сърцето само не скрива-
Господи, колко ти си красива!
Устата неспирно говори лъжи,
а това така ме силно боли!
Как бих искал да викна в света-
боже, красавица чудна е тя!
Венера, Афродита, Аврора,
твойто име шептя без умора,
че ти си толкоз красива,
че ти си божествена дива!
И славя Исуса, Аллаха и Буда!
И непреставам аз да се чудя,
на красотата и вълшебния чар...
"Господи, колко си хубава", шепна със жар!
Заглавието на произведението е от творба на незабравимият Христо Фотев